Странно, но не знам какво да кажа. Доста неща от живота си съм споделил с лист хартия, но исках да имам нещо в електронен вариант. Искам да имам нещо, в случай че се роботизираме до степен "крайност".   
   Изморен от случващото се, потънал в отчаяние, съзнанието ми бавно плува в обезкостените равнини на собственото ми същество. Но аз съм Никой. Умирам за пореден път, просто за да докажа, че светът може да бъде по-добро място. Изморих се. Бог ми е свидетел, че опитвах ли, опитвах... Ако се върна тук отново, ще мога да прочета нещата, които съм писал. Ще мога за пореден път да се зарадвам на собствената си фантазия. Единственото нещо, което ми остана е надежда. Надежда, тежко затисната под юрган от проблеми. Но кой съм аз, Боже? Защо трябва всеки път да ми показваш страстта на хората към това, което не е реално. Защо ме караш да страдам по такъв нелеп начин. А може би го заслужавам? Не знам. Събирайки счупени парченца от стар живот, аз продължавам да се измъчвам, докато не остана единствено във времето. 
   Хей, ти... чуваш ли ме? Чуваш ли как съществото ми вика за помощ? Обгърнат от красивите ръце на Вселената, седя в стаята си, докато тъжните лъчи прекрачват прага на прозореца ми. Забравен, залостен зад решетката на собствената си килия, усещам че мога да говоря единствено с китарата си. 
  Читателю, докато си мислиш колко психически болести имам, си спомни какво си. Знай, че Аз и Ти сме свързани. Винаги сме били и винаги ще бъдем. На Тези, които разбраха посланието ми, искам да кажа: Не сте сами. Ще чакаме. Ще чакаме, със светлата надежда да не се изморим. / Моля те, Боже, не го позволявай! / 
   
   Скоро ще се прибера. Може би още не съм готов. Кой знае? Може би трябва да изпълня дълга си докрай. До тогава ме чакай. Чакай ме за един по-красив свят.

Има една много изтъркана но и много вярна фраза:" всичко което не ни убива ни прави по-силни", така че вземи си китарата и изпей песента на преминалите през изпитанията! Успех - не си сам!